Ето какво поддържа продуктивността на големите умове
Какво поддържа продуктивността на огромните мозъци за дълги интервали от време? Това е въпрос, който гъделичкал любознанието на изследователката Вера Джон-Стайнър от край време. Ето за какво тя решила да интервюира 70 души, считани за живи гении на творчеството. Освен това анализирала книгите на 50, останали вечно в историята велики създатели, в това число Лев Толстой, Алберт Айнщайн и други. Обърнала задълбочено внимание на работните им привички.
Когато почнала плана, тя си сложила за цел да сътвори систематизиран обзор на миговете на просветление на същински ненадминатите мозъци. Дори възнамерявала да озаглави плана си „ Скокът “, тъй като тематиката й щяла да бъде за тези великански проблясъци на ентусиазъм, които довели до пробивните хрумвания. Но била в изцяло неправилна посока.
„ Еврика! “ моментите се оказали мит.
От цялото й проучване станало ясно, че не съществува момент на свръхвдъхновение, в който в мозъка да се появи изцяло приключен отговор. Постиженията на гения се случват постепенно и във времето. Добрите хрумвания се появяват в света капка по капка, след неприятни стартове и груби проекти.
Креативността стартира с тетрадките, скиците и главните точки. Едва на по-късен стадий се трансформира в чиста, мощна концепция. Единствената обща характерност, която всички създатели споделяли, без значение дали били гениални художници, артисти или учени, била какъв брой постоянно те документирали и огласявали пред света ранните си мисли, неразбираеми прозрения, наблюдения, изречения. Правили го в разговори, бързо направени прототипи. Вместо да се появят на света с един огромен скок, неповторимите артикули се развивали зигзагообразно. Създателите им били мощно обвързани с тях и ги доизграждали още веднъж и още веднъж, наблюдавайки ги с погледа на външен човек. Това чувала Вера Джон-Стайнър още веднъж и още веднъж в интервютата си. Това чела в другите мемоари.
Алберт Айнщайн винаги казвал, че мисли в картини. „ Думите не играят никаква роля в мисълта ми. Вместо това мисля в знаци и изображения, които мога да копирам и съчетавам “, посочвал гениалният академик.
Английската писателка Джесика Митфорд пък непрекъснато развивала разговор с разгръщащите се, написани от нея фрагменти. „ Първото нещо, което правех заран, е да прочета отначало това, което бях правила предходния ден, и да го пренапиша. Това дава на човек връзка към идващото, което би трябвало да стори “.
Художникът Бен Шан описвал творчеството като „ дълга, артистична борба сред концепцията и облика “.
Поетът Мейк Сартън казва „ Поемата ни учи на нещо, до момента в който я сътворяваме. Няма нищо неприятно в преработката. “
Творчеството се оказало верижна реакция.
Дълъг развой.
Така е и в рекламата.
Какви са главните рекомендации въз основа на всичко това?
- Спрете да очаквате прилив на ентусиазъм и изработете приключен артикул.
- Записвайте всички свои хрумвания допустимо по-скоро.
- Спрете да пренебрегвате полуготовите хрумвания.
- Не мислете, че първата ви концепция е най-правилна.
- Дайте на плана време.
- Борете се със личните си хрумвания. Откъсвайте части. Комбинирайте. Обръщайте всички с главата надолу. Правете конфликти на опозициите. Разтърсете измисленото до момента.
Из книгата „ Зиг-Заг. Изненадващият път на творчеството “.
